пролелия

Речник на българския език

1. пролелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

пролелия е производна форма на пролея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. пролелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

пролелия е производна форма на пролея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).