пролежим

Речник на българския език

1. пролежим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

пролежим е производна форма на пролежа (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. пролежим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

пролежим е производна форма на пролежа (сег. вр., 1 л., мн. ч.).