пролаели

Речник на българския език

1. пролаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пролаели е производна форма на пролая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пролаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пролаели е производна форма на пролая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).