пролаел

Речник на българския език

1. пролаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пролаел е производна форма на пролая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пролаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пролаел е производна форма на пролая (мин. деят. несв. прич. м. р.).