прокъсахте

Речник на българския език

1. прокъсахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прокъсахте е производна форма на прокъсам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прокъсахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прокъсахте е производна форма на прокъсам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).