прокъсала

Речник на българския език

1. прокъсала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокъсала е производна форма на прокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокъсала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокъсала е производна форма на прокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прокъсала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прокъсала е производна форма на прокъсам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прокъсала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прокъсала е производна форма на прокъсам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).