прокъса

Речник на българския език

1. прокъса — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прокъса е производна форма на прокъсам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прокъса — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прокъса е производна форма на прокъсам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прокъса — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прокъса е производна форма на прокъсам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).