прокълняло

Речник на българския език

1. прокълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокълняло е производна форма на прокълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прокълняло е производна форма на прокълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. прокълняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокълняло е производна форма на прокълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. прокълняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прокълняло е производна форма на прокълна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).