прокълнил

Речник на българския език

1. прокълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокълнил е производна форма на прокълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

прокълнил е производна форма на прокълня (мин. деят. св. прич. м. р.).