прокълнете

Речник на българския език

1. прокълнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прокълнете е производна форма на прокълна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прокълнете — повелително наклонение, мн. ч.

прокълнете е производна форма на прокълна (повелително наклонение, мн. ч.).

3. прокълнете — повелително наклонение, мн. ч.

прокълнете е производна форма на прокълня (повелително наклонение, мн. ч.).

4. прокълнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прокълнете е производна форма на прокълна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

5. прокълнете — повелително наклонение, мн. ч.

прокълнете е производна форма на прокълна (повелително наклонение, мн. ч.).