прокълнели

Речник на българския език

1. прокълнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокълнели е производна форма на прокълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокълнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокълнели е производна форма на прокълна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. прокълнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокълнели е производна форма на прокълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. прокълнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокълнели е производна форма на прокълня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. прокълнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокълнели е производна форма на прокълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. прокълнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокълнели е производна форма на прокълна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).