прокълнел

Речник на българския език

1. прокълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокълнел е производна форма на прокълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прокълнел е производна форма на прокълна (мин. деят. несв. прич. м. р.).