прокудил си

Речник на българския език

1. прокудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прокудил си е производна форма на прокудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прокудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прокудил си е производна форма на прокудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).