прокудил е

Речник на българския език

1. прокудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокудил е е производна форма на прокудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокудил е е производна форма на прокудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).