прокудила е

Речник на българския език

1. прокудила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокудила е е производна форма на прокудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокудила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокудила е е производна форма на прокудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).