прокудели

Речник на българския език

1. прокудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокудели е производна форма на прокудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокудели е производна форма на прокудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).