прокраднете

Речник на българския език

1. прокраднете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прокраднете е производна форма на прокрадна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прокраднете — повелително наклонение, мн. ч.

прокраднете е производна форма на прокрадна (повелително наклонение, мн. ч.).