прокобил съм

Речник на българския език

1. прокобил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прокобил съм е производна форма на прокобя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прокобил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прокобил съм е производна форма на прокобя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).