прокобил е

Речник на българския език

1. прокобил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокобил е е производна форма на прокобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прокобил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прокобил е е производна форма на прокобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).