прокобило

Речник на българския език

1. прокобило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокобило е производна форма на прокобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокобило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прокобило е производна форма на прокобя (мин. деят. св. прич. ср. р.).