прокобила е

Речник на българския език

1. прокобила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокобила е е производна форма на прокобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокобила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокобила е е производна форма на прокобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).