прокобила

Речник на българския език

1. прокобила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокобила е производна форма на прокобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокобила — мин. деят. св. прич. ж. р.

прокобила е производна форма на прокобя (мин. деят. св. прич. ж. р.).