прокобеше

Речник на българския език

1. прокобеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

прокобеше е производна форма на прокобя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прокобеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

прокобеше е производна форма на прокобя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).