прокобвах

Речник на българския език

1. прокобвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прокобвах е производна форма на прокобвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. прокобвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прокобвах е производна форма на прокобвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).