проклинахте

Речник на българския език

1. проклинахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

проклинахте е производна форма на проклинам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. проклинахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

проклинахте е производна форма на проклинам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).