проклело

Речник на българския език

1. проклело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проклело е производна форма на прокълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проклело — мин. деят. св. прич. ср. р.

проклело е производна форма на прокълна (мин. деят. св. прич. ср. р.).