проклели

Речник на българския език

1. проклели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проклели е производна форма на прокълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проклели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

проклели е производна форма на прокълна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).