проклел

Речник на българския език

1. проклел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

проклел е производна форма на прокълна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. проклел — мин. деят. св. прич. м. р.

проклел е производна форма на прокълна (мин. деят. св. прич. м. р.).