проквичеше

Речник на българския език

1. проквичеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

проквичеше е производна форма на проквича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. проквичеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

проквичеше е производна форма на проквича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).