произтечете

Речник на българския език

1. произтечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

произтечете е производна форма на произтека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. произтечете — повелително наклонение, мн. ч.

произтечете е производна форма на произтека (повелително наклонение, мн. ч.).