произволничил е

Речник на българския език

1. произволничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

произволничил е е производна форма на произволнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. произволничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

произволничил е е производна форма на произволнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).