произволничили

Речник на българския език

1. произволничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

произволничили е производна форма на произволнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. произволничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

произволничили е производна форма на произволнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).