произволничела

Речник на българския език

1. произволничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

произволничела е производна форма на произволнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. произволничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

произволничела е производна форма на произволнича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).