прозрете

Речник на българския език

1. прозрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прозрете е производна форма на прозра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прозрете — повелително наклонение, мн. ч.

прозрете е производна форма на прозра (повелително наклонение, мн. ч.).