прозрели

Речник на българския език

1. прозрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прозрели е производна форма на прозра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прозрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прозрели е производна форма на прозра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прозрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прозрели е производна форма на прозра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прозрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прозрели е производна форма на прозра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).