прозирали

Речник на българския език

1. прозирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прозирали е производна форма на прозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прозирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прозирали е производна форма на прозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прозирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прозирали е производна форма на прозирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прозирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прозирали е производна форма на прозирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).