прозирал

Речник на българския език

1. прозирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозирал е производна форма на прозирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозирал е производна форма на прозирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прозирал — мин. деят. св. прич. м. р.

прозирал е производна форма на прозирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прозирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прозирал е производна форма на прозирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).