прозинете

Речник на българския език

1. прозинете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прозинете е производна форма на прозина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прозинете — повелително наклонение, мн. ч.

прозинете е производна форма на прозина (повелително наклонение, мн. ч.).