прозинел

Речник на българския език

1. прозинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозинел е производна форма на прозина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прозинел е производна форма на прозина (мин. деят. несв. прич. м. р.).