прозвъняхте

Речник на българския език

1. прозвъняхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прозвъняхте е производна форма на прозвъня (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прозвъняхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прозвъняхте е производна форма на прозвъня (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).