прозвъняха

Речник на българския език

1. прозвъняха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прозвъняха е производна форма на прозвъня (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прозвъняха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прозвъняха е производна форма на прозвъня (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).