прозвънял съм

Речник на българския език

1. прозвънял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънял съм е производна форма на прозвъня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънял съм е производна форма на прозвъня (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънял съм е производна форма на прозвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).