прозвънял си

Речник на българския език

1. прозвънял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънял си е производна форма на прозвъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънял си е производна форма на прозвъня (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънял си е производна форма на прозвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).