прозвъняло съм

Речник на българския език

1. прозвъняло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прозвъняло съм е производна форма на прозвъня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозвъняло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прозвъняло съм е производна форма на прозвъня (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозвъняло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прозвъняло съм е производна форма на прозвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).