прозвънял

Речник на българския език

1. прозвънял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънял е производна форма на прозвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънял е производна форма на прозвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънял — мин. деят. св. прич. м. р.

прозвънял е производна форма на прозвъня (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прозвънял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прозвънял е производна форма на прозвъня (мин. деят. несв. прич. м. р.).