прозвънявало

Речник на българския език

1. прозвънявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозвънявало е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозвънявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозвънявало е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозвънявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прозвънявало е производна форма на прозвънявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прозвънявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прозвънявало е производна форма на прозвънявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).