прозвънявал

Речник на българския език

1. прозвънявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънявал е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънявал е производна форма на прозвънявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънявал — мин. деят. св. прич. м. р.

прозвънявал е производна форма на прозвънявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прозвънявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прозвънявал е производна форма на прозвънявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).