прозвъни

Речник на българския език

1. прозвъни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прозвъни е производна форма на прозвъня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прозвъни — повелително наклонение, ед. ч.

прозвъни е производна форма на прозвъня (повелително наклонение, ед. ч.).