прозвънели

Речник на българския език

1. прозвънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прозвънели е производна форма на прозвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прозвънели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прозвънели е производна форма на прозвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прозвънели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прозвънели е производна форма на прозвъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прозвънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прозвънели е производна форма на прозвъня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).