проечаха

Речник на българския език

1. проечаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

проечаха е производна форма на проеча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. проечаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

проечаха е производна форма на проеча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).